Immunoglobulin M lgM - Имуноглобулин M lgM

Вторични антитела Имуноглобулин M (IgM)

Имуноглобулин М (lgM)

Вторичното антитяло „Имуноглобулин М“ (lgM) е най-голямото антитяло и е първото антитяло, което се появява в отговор на първоначално излагане на антиген. Имуноглобулин M (IgM) се състои от пет или шест единици (т.е. предимно пентамери, но също и хексамери), всяка от които е съставена от две тежки вериги (mu вериги) и две леки вериги, свързани заедно чрез дисулфидни връзки и верига, наречена J.

Immunoglobulin M - Имуноглобулин М

Имуноглобулин М (IgM) присъства в В-клетките и неговата основна функция изглежда е контролът върху активирането на В-клетките. В клетките създават IgM антитела като първа линия на защита. Големият им размер им дава отлична способност за свързване и те могат да улавят следи от инфекция и да ги маркират за разпознаване от фагоцитите. IgM се намира главно в серума и поради своя размерне може да дифундира добре и се намира в интерстициума само в много малки количества.

Интересното е, че то е и основното антитяло срещу антигени A и B на червените кръвни клетки и е отговорно за реакцията на кръвосъсирване по време на кръвопреливане от грешни донори.

Какво представлява имуноглобулин М?

Имуноглобулин M (IgM) е един от петте изотипа на имуноглобулини (G, A, M, E, D), присъстващи при бозайници, съставляващи 6 % от популацията, присъстваща в кръв. Присъства и власмоклони, телести, земноводни, влечуги и птици, като са едни от най-старите антитела в еволюционната история.

Какво представляват вторичните антитела?

Вторичните антитела се свързват с първичните антитела и обикновено се използват за откриване и визуализиране на първично антитяло, което е свързано с протеина, който представлява интерес, в приложения като имуноблотинг или имуноцитохимия. Множество вторични антитела могат да се свържат с едно и също първично антитяло, повишавайки чувствителността и усилвайки сигнала. Вторичните антитела обикновено се конюгират с индикаторни молекули, или ензими като HRP или флуорофори като APC, за да позволят флуоресцентно, колориметрично или хемилуминесцентно откриване на първични антитела.

Имуноглобулин М (lgM) Структура

Имуноглобулин M (IgM) се състои от пет или шест единици (т.е. предимно пентамери, но също и хексамери), всяка от които е съставена от две тежки вериги (mu вериги) и две леки вериги, свързани заедно чрез дисулфидни връзки и така наречената J-верига. J-веригата обикновено, но не винаги, се намира в пентамерен IgM, но не и в хексамерна форма.
J-веригата, която се добавя точно преди секрецията на пентамера, подпомага полимеризацията на мономерите. Все още не е ясно дали пентамерите без J-веригата изпълняват различни функции.

Всеки мономер има две антиген-свързващи места, така че пентамерният имуноглобулин М (IgM) има 10 свързващи домена за различни антигени; въпреки това, не всички от тези сайтове могат да бъдат заети едновременно поради ограничения на пространството. IgM е най-голямото антитяло в човешката кръвоносна система. В своята пентамерна форма, имуноглобулин М (IgM) има молекулна маса приблизително 900 kDa.